Колко време се вари лещата?

Диетолози смятат, че зърнените култури носят на организма всички хранителни вещества, от които се нуждаем, защото са богати на витамини, минерали и най-вече на растителен протеин. За да извлечем повече полезни вещества от варивата, трябва да знаем как правилно да приготвим леща.

Правилното варене на леща може да гарантира запазването на полезните ѝ свойства. Първо се измива под течаща вода, за да се отмият люспи и повредени зрънца. После може да се залее с вода и кисне за 2-3 часа. Така лещата ще набъбне, което ще доведе до по-бързото и сготвяне.

При варенето на лещата някои добавят сол и лимонтузу. Ако лещата увира трудно, добавете 1-2 щипки сода бикарбонат в тенджерата, която помага за по-бързото и лесно сваряване на леща, както и на боб.

Сварената леща се отцежда от течността и се залива с топла вода.

Времето за варене на видовете леща е различно, защото зависи от вида леща:

– Червената леща се готви за 10-15 минути;

– Кафявата леща се приготвя за 25 -30 минути;

– Зеленият вид леща се сварява за 40 минути;

– Оранжевата леща се приготвя за 20 минути на котлона.

Червената леща е по-малко нашумяла от зеления вид. Тя е източник на микроелементи и е подходяща за малки и големи. Добър избор е за хора, които са на диета и искат да се хранят здравословно, но нямат много време за приготвяне на други ястия.

Времето за сваряване на зелената леща е близко до това на червената с много малка разлика. Червената леща е по-добре да се изсипе във вряща вода. Поставете тенджера на котлона със вода или бульон около 2 ч.ч. Сипва се 1 ч.ч. измита леща и се разбърква.

Когато заври, се намалява котлонът, затваряме с капак и оставяме да се готви. Пет минути преди готовност се сваля от огъня и добавяме сол на вкус. Може да прибавите и зехтин 2-3 с.л. – така зрънцата ще са по-нежни на вкус, както и зеленчуци като морков, лук, чушка и др.

Не забравяйте и зелените подправки като целина, розмарин, дафинов лист, магданоз.

Ако обичате леща, препоръчваме да си приготвите вкусна леща на фурна, супа от леща или постна леща.

Леща – особености в растежа и развитието на лещата

Лещата е едногодишно растение от семейство Бобови. Вегетационният й период при условията на нашата страна варира от 67 до 105 дни.

Лещата (Lens culinaris) е едногодишно растение от семейство Бобови (Fabaceae). Вегетационният й период при условията на нашата страна варира от 67 до 105 дни. Едросеменните сортове леща са по-къснозрели от дребносеменните. Върху продължителността на вегетационния период на лещата оказват влияние както почвено климатичните условия на районите на отглеждане, така и метеорологичните условия през отделните години. Във влажни години и на богати почви по правило той е по-дълъг, а при резки засушавания и на бедни почви – по-къс.

Фазите на развитие при лещата са четири: набъбване и покълнване на семената, поникване, цъфтеж и узряване. Някои от тях (цъфтеж, образуване на бобовете) протичат едновременно.

Продължителността на периода от сеитбата на лещата до поникването зависи от влажността и температурата на почвата. При благоприятни условия е около 6-7 дни, а при неблагоприятни достига 12-18 и повече дни.

Броят на дните от поникването до настъпването на цъфтежа се обуславя не само от температурата, влажността и запасеността на почвата с хранителни вещества, но главно от продължителността на деня, тъй като лещата е растение на дългия ден. При условията на достатъчно светлина по-високите температури и по-ниската влажност съкращават този период и обратно.

При условията на нашата страна масовият цъфтеж обикновено настъпва в края на май и началото на юни, а в по-високите райони – един месец по-късно.

Продължителността на времето от цъфтежа до узряването се определя главно от температурния режим. При висока температура, съпроводена с почвено и атмосферно засушаване, той се скъсява значително, а при влажно и по-прохладно време се удължава.

Продължителността на периода поникване – узряване се обуславя от времето на настъпването, интензитета и продължителността на засушаването, а удължаването му – от количеството на валежите и температурните суми до настъпването на масовия цъфтеж.

При забавяне на сеитбата на лещата се скъсява чувствително и периодът между масовия цъфтеж и узряването.

В различните райони на страната узряването при отделните сортове леща настъпва от края на юни до средата на юли, а във високите райони – в началото на август.

Лещата е самоопрашващо се растение. Рилцето и прашниците узряват в неразтворения цвят. Прашниците се пукат още когато цветовете са само бутонизирали и прашецът попада на рилцето на собствения си цвят, в резултат на което се извършва самоопрашване. Около една седмица след оплождането бобовете са вече достигнали обичайните си размери.

Кръстосано опрашване е възможно, но то става много рядко и главно в районите с горещ климат.

В границите на растението най-напред се отварят цветовете на долните разклонения, следвани от по-горните. В самите разклонения цъфтежът започва от основата към върха. Една клонка цъфти около две седмици. В съцветието най-рано цъфти долният цвят. Цъфтежът на лещата обхваща повече от половината на вегетационния й период. Затова на едно растение се наблюдават както неразпукнати цветни пъпки, така и напълно узрели семена.

При дъждовно и облачно време цветовете се разтварят бавно (в продължение на 2-3 дни). В сухо и слънчево време цъфтежът започва в 5-8 часа сутринта, достига своя максимум между 10 и 14 часа и само отделни цветове се разтварят до 17 часа. До вечерта повечето от цветовете са вече увехнали.

При климатичните условия на нашата страна, характеризиращи се с чести и продължителни почвени и атмосферни засушавания през лятото, горните цветове обикновено опадат и не участват във формирането на добива от леща.

Леща – технология за отглеждане

Място на лещата в сеитбообръщението Лещата изисква чиста от плевели почва и не проявява чувствителност към предшественика. Окопните култури най-често оставят след себе си повече плевели и се прибират по-късно те не са добър предшественик.

Място на лещата в сеитбообръщението

Лещата изисква чиста от плевели почва и не проявява чувствителност към предшественика. Окопните култури най-често оставят след себе си повече плевели и се прибират по-късно те не са добър предшественик. По-добър предшественик са зимните житни култури. Лещата е отличен предшественик за всички култури в сеитбообръщението. На едно поле не бива да се засява с леща по-рано от 5-6 години, понеже силно се размножава нематодата.

Обработка на почвата преди засяване на леща

Изискванията са както при граха, отглеждал като зимуваща или като пролетна култура. Понеже семената са по-дребни, тя изисква още по-качествена предсеитбена подготовка.

Торене на лещата

Със 100 кг. семена се изнасят 5-6 кг. азот, 1,8-2 кг. фосфор и 2,5-3 кг. калий. Тъй като добивите са ниски, лещата изнася малко хра­нителни елементи. При добра азотфиксираща дейност тя не се нуждае от азотно торене и са достатъчни по 3-4 кг. на декар фосфор и калий. На бедни почви се препоръчва и внасяне на 2-3 кг. на декар азот. Обработката на семената с нитрагин и молибден е задължителна. При високопродуктивните copтове леща в зависимост от планирания добив точното определяне на торовете става по балансовия метод. Изобилното торене на лещата с азот предизвиква избуяване и полягане на посева. Ако растенията се развиват слабо и жълтеят, посевът се подхранва с 5-10 кг. на декар амониева селитра. Подходящ тор е дървесната пепел в количество 60-100 кг. на декар.

Сеитба на лещата

За сеитба на леща трябва да се използуват чисти изравнени семена с висока кълняемост и незаразени с лещов зърнояд. Лещата се засява веднага след стопяване на снега. Лещата понася ниските температури и късните пролетни мразове. При сеитба на зимуващи форми трябва да се спазят същите срокове както, при зимуващите сортове грах.

Лещата развива малка надземна маса. Стъблата и листата се нуждаят от по-малко хранителна площ от другите бобови култури, поради което се засява по-гъсто. На един квадратен метър от дребносеменната леща (която има по-ниско стъбло) се засяват 300-350 кълняеми семена. От едросеменната от 250-300. В зависимост от това условие при дребносеменната леща сеитбената норма е 8-10 кг. на декар, а при едросеменната е 10-12 кг. на декар. При такава гъстота посевът трябва да бъде слят. Засяването на ле­щата в широки междуредия или лентово (за да се окопава) води до сгъстя­ване в реда и потискане на растенията. Само при много сухи условия с цел почвата периодично да се обработва, за да се запази влагата, може да бъде оправдана широкоредова сеитба, и то с намалена посевна норма.

Дълбочината на засяване е 3-5 cm. След сеитбата трябва да се валира, с което се ускорява поникването и се изравнява повърхността. Само много влажните почви не се валират, защото се уплътняват, и поникването се затруднява.

Грижи за лещата през вегетацията

Основна задача е да не се допусне заплевеляване на посева. Често ниските добиви през последните години у нас се дължат на тази причина. Прилагането на хербициди не е така лесно както при граха и фасула. Лещата проявява голяма чувствителност към употребяваните при тях хербициди.

Подходящи хербициди при лещата са:

• РИЛЕЙ-900 г/л ацетохлор в доза 150-200 мл. при леща – след сеитба, преди поникване на културите.

Чувствителни плевели при са – амброзия, балур (от семе), галинзога, ежова главица, звездица, кокоше просо, кръвно просо, кощрява видове, лисича опашка, лобода видове, пача трева, пипериче видове, райграс видове, синап, татул, тученица, фасулче, черно куче грозде, щир видове.

• РАФТ 800 ВГ – 800 г/кг оксадиаржил водоразтворими гранули в доза 35 г. при леща – след сеитба, преди поникване на културата.

Чувствителни плевели са – абутилон, балур (от семе), дива ряпа, звездица, кокошо просо, кощрява, кускута, лепка, лобода видове, мъртва коприва, лайка, овчарска торбичка, пипериче, подрумче, попова лъжичка, росопас, татул, черно куче грозде, свиница, синап, теменуга, тученица, фасулче, щир.

Добре е за лещата да се избират чисти от плевели площи. Преди и след поникването обработката на площите с ротационна брана се унищожават 85-90% от плевелите, когато е проведена в подходящ момент.

Разпространен плевел по лещата е плоскосеменният фий Vicia immaculata. Семената му приличат на лещата и трудно се отделят. За почистването на посева плевенето става на ръка по време на цъфтежа, когато фият лесно се различава от лещата.

Срещу лещовия зърнояд се пръска с Тиодам във фаза бутонизация и начало на цъфтежа. Ако се появи кускута, трябва навреме да се вземат мерки за унищожаването й.

Прибиране на лещата

Узряването на лещата е неравномерно и създава трудности при определяне на оптималния срок за прибирането. Жътвата започва, когато около 50% от бобовете достигнат пълна зрелост. Забавянето води до полягане на посева, разпукване и оронване на бобовете. Особено големи са загубите при навлажняване на изсъхналите бобове от дъжд.

Лещата се прибира рано сутрин, когато изсъхналите растения са овлажнени от росата и високата въздушна влажност. През топлите часове на деня прибирането се преустановява.

Механизираното прибиране се затруднява от ниското разположение на бобовете. Най-добре е лещата да се скубе ръчно или да се коси с коса яли сърп. Ако се отглеждат сортове с високо разположени бобове, прибирането е двуфазно – първоначално посевът се окосява, а след като изсъхне, се овършава с комбайн. И в този случай комбайните се преустройват както при останалите бобови култури. При преждевременно прибиране на лещата голяма част от семената се набръчкват, а когато се закъснее, потъмняват и опадват.

ВИЖТЕ ОЩЕ: